автор: elidan

Светът се срина!
Боже,помогни ми!
Аз атеистката,
на колене те моля.

Кошмар ли е?Лош сън?
Кажи ми!
Дано,дано да се събудя
скоро.

Престилки бели,капсули,
системи.....
Къде го водите сега?
О,докторе,вземи и мене-
ръчичката му искам
да държа.

И няма дни и нощи.
Само болка.
Стърча пред някаква врата.
Кажете ми!Да чакам?
Още колко?
Но,докторе,ти имаш ли
деца?

И чаках.И се кръстих.
И се молих.
Безбожница-от Бога търсех
знаци.
Светът събра се във един прозорец,
превърна се в......
Реанимация.

Дочаках!Свърши се!
Синчето ми!Говориш,
усмихваш се!Дори
не те боли?
О миличко,засмей ми се
отново!
Какво юначе си ми ти!

Какво е щастие аз питах се
доскоро.
Днес зная-отговорът е един.
То-щастието,мили хора,
се крий в усивката
на моя син!