автор: hrimhristovski

На А. Рембо

Скромен като паметник...
Но все един и същ
във свойте нощи паметни -
притиснат към стената мъж.

И сам. И неизвестен.
Пияница - натъпкан с пръст!
Земята му е дом.
Луната му е кръст.

Така живя.
Спечели хорска злоба,
остави спомен смътен...

После избяга от гроба
и стана безсмъртен.