автор: Satta

Колко животи вече те търся..
Усещанията ми вървят
по следите Ти.
Казват, че си навсякъде.
Навсякъде те търся.
Понякога почти те докосвам
и оставам без дъх изпълнена.
Този специфичен трепет,
любов,
не мога да объркам.
Тогава знам, че си ме целунал.
Спомням си, веднъж
ми подари поляна с цветя.
Безмерно щастие.
Всичко светеше..
цветята танцуваха
докоснати от Теб.
Радост и любов.
Друг път в мрачен ден
всред циментови сгради
ми прати облаче-писмо.
Тогава почти бях забравила
за Теб.
Отново щастието бликна.
Ти си част от мен.
Онази част, без която
не мога
не искам
най-истинската част.
Когато ми липсваш
опитвам да те заменя.
Не става.
Ти си истината в мен.
Ти си свободата ми.
Ти си всичко,
което мога да дам на света.
Чрез теб, мога да се радвам,
по-истински да обичам.
Копнея за теб всеки миг.
Сърцето ми шепти
Твоето име.
Ръцете ми те търсят
във всяко нещо, до което
се докоснат.
Очите ми те търсят
навсякъде.
Не винаги те виждам,
но винаги те усещам.

Чакам те да дойдеш,
всеки миг.