автор: kasiana

За всички небеса и изневери,
с които младостта ми оплоди,
за времето, що и за мен намери
и любеше ме нежно до зори,

за пръстена от радост и тревоги,
със който ме дарява неведнъж,
за хубавите чужди витороги,
с които ми доказва, че си мъж,

за мислите „Осанна!” и „Разпни го!”,
които ме преследваха и в сън,
когато ти, съпруже и амиго
ме галеше и бързаше навън,

аз мъдро днес небето величая,
че ни събра в един живот суров…
Как иначе без теб щях да узная
какво е гняв и прошка, и любов!

3.04.2009 г.