автор: Illi

Над балкона, над земята, на онова забравено
от всички богове - и измислени, и истински - градче,
на онзи същия балкон, където детското от мене е запазено,
от облаците дъжд тече.
Как искам да запазя на този лист, не само в мен,
спомена за този дъжд, за тези облаци и този аромат,
за блясъка и трясъците, за покривите мокри - край на този ден,
за времето, което за минути слънцето изтри и хвърли ме в различен сякаш свят...

Желанието живо е да се пресегна към дъжда,
да уловя последната от тези облачни сълзи,
да взема късче вятър, танцуващ с блеснала мечта,
във вихрен танц понесъл листенца от брези.

Да имах смелост с него да летя в безкрая сив,
далеч, към студените планински върхове и облаците тежки,
да се изгубя в танца на мъглите - колкото печален, толкова и див,
да се удавя в капките, прошепнали заклятия зловещи...

Да имах сили да се отрека от всички малки
съмнения, печали и горчиви мисли земни,
да можех да застана на ръба и да се плъзна по капките, застинали в пързалки,
и като захвърленото огледало да се разбия в късчета сребро като прашинки дребни...

Да исках само под дъжда да донеса
на всички, нещо някога за нас помислили,
седем сиви години нещастие и самота,
лед в душите и писък във мислите...

Да можех наистина да си пожелая да се превърна
за миг в капка стопен сребърен лед,
в душата си към кристалната чистота да се върна
и да вярвам отново в съдба, мечти и късмет...

Но отстъпвам назад, защото не мога, разтварям
шепите, пулни с вода и изтичат с мъка
събраните капки... И забравям
за всички луди желания, на светкавица, небето разцепила махам с ръка...

Затварям очи и с усмивка цинична си спомням небето,
колко грозно и сиво е, или може би беше,
колко студени са капките, които се плъзгат сега по лицето
ми и как жестоко гръм в небесата ехтеше.

"Романтиката е сега в машините", отдавна казал е
един поет. Дъжда не е красив, това са само тежки
водни капки, облекчаващи на облаците тежестта от раменете,
на дъжда се радват само синоптиците и хората в земите жежки.

Така че няма смисъл аз да пазя този сив следобед,
дъжда, и вятъра в вечерния сумрак, и мокрото шосе.
Ще ги забравя, а след това ще помечтая - в мечтите ще съм с теб...
Сега дъжда е спрял и с моята въздишка пак нанякъде поел е...

Албум (лято)