Крило на птица ме удари
във цветоносен въздух
и сред треви зелено-млади
косата да просъска;
на риба перката да среже
снегородената вода,
пчела със звън да отбележи
пътуването към меда;
пръстта с копита да коват
в горите влюбени елени,
камбаните ни да звънят
над мъртви и новородени...
И сред пейзаж от ниви и гори,
на слънцето под утринния взрив,
коленичи и поблагодари,
че си жив.