автор: kasiana

На сина ми Светослав

Канарче има твоето другарче.
Ти искаш, сине, също да ти купя…
И сочиш с пръстче в новото букварче
картинка пъстра…и лице прихлупваш.

И дребните сълзици капят тъжно
по нищо неразбиращата книга –
и буквите под мокрите окръжности
учудени те гледат, без да мигат…

Ти ме упрекваш с поглед ням в очите,
а сам забравяш колко ти е сладко
да тичаш вън и волно да се скиташ,
с хлапетата – без мама и без татко…

На хоризонта залезът догаря…
Не искай клетка ти със пойни птици.
На песента не слагай катинари,
а своя си изпей със светнали зеници.

1980 г.