автор: Stasja

Търкулват се пера от птица рух.
Обувки - със токи като история.
Цветя и шапки – захарен памук.
Умората под маските се напластява.

Перуките опират в кринолин.
Готически играчки дефилират.
Под тежестта на милиони цветове
и земното притегляне заспива.

Стъклото на Мурано – крехък гонг -
пропъжда глъчката и в тишината чувам
как гълъби кълват зърната на дъжда,
а после постепенно ослепяват.

Полита ангелът, понася тежестта
върху крила по-бели от чаршаф на монахиня.
Площадът онемява от тъга.
И вече знам, че този град е нереален.

А лодките – лазурни мъдри гларуси –
се удрят във ръба на континента.
Звукът отеква в жълтото небе.
Пречупва своя стъклен прешлен зимата.