автор: olentangy

В оранжевия клюн на този залез
съм сламка, стръкче, паяче, тревица...
С живот не може да се заразява.
Ваксина против скръб не е открита.

А да живея, трябват други сили -
не зъби в кожата на портокала.
Оранжевите котки, гръб извили,
лежат покрай чертата на канала.

Като харизано палто - не ми е
по мярка разкроен и шит животът.
Излишно силни делнични стихии
подмятат го като разкъсан подгъв.

Аз мога с котките да разделя обяда,
вечерята, последния си залък.
Но сенките човешки над канала
като златисти гилотини падат.