автор: apostolicia

Душата ми жадува проливен летен дъжд.
И тишина. И тъмна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.

И плясък на вода по плочника
под старата лоза.
Камбанен звън в далечното,
като в „Черната събота”.
Дъждът да сипе своите откоси
по голия гръб на поклонника,
дошъл да моли милост за душата си.
Душата ми е стар олтар, запазил
следи от хилядите свещи.
Под пластовете восък изгорял,
стои една трогателна дърворезба,
наплескана отгоре с бои, вараци и позлата.
Душата ми се задушава без дъжда,
способен да измие от лицето й
грима на времето опустошително.
Душата ми жадува бурята,
проливен летен дъжд и гръмотевица,
която възвестила раждането ми в четвъртък,
точно в четири часа преди 40 години.