автор: Silver Wolfess

Аз съм жена – жена и половина –
дори фатална – жилав сой и ген –
коланче, джувки, ружче, пелеринка –
жениха чакам – принца нероден.
И куче имам, и дванайсет котки.
Шифонената рокля ших сама.
Навивам букли, ходя на разходки –
чадърът е от розова басма.
Говорят, знам – била съм вече стара
и трябвало да сменям вкус и терк.
Тантуреста била съм, а кантарът
върти се много малко над стоте.
Завиждат ми. На хубост ми завиждат!
Кощрамби недни – с поглед сух и зъл.
Навлекли са едни противни джинси.
Нима за кокал е мъжът дошъл?!
Какви жени във транс рисувал Рубенс!
Възпълни, но матрони…С потекло.
Разправям аз, но кой ли да ме чуе?
Кусури търси чуждото око.
На глезена подрънквам със верижка.
И никак не е “на свинче – звънче”.
Тъй принцът отдалече ще ме види,
“За теб дойдох!” – веднага ще рече.
Хихикаш, май! Не са за смях нещата…
Минаваха на път мъже от тук.
Последният канарчета остави.
Не го видях след туй, не го и чух.
А истинският нещо се забави.
И бяла рокля имам, бял венец.
Слухтят на прага, чакат черни баби.
Сватбарки са. Ще пеят в моя чест.

26.01.2009