автор: Gerlan

Имам къща на върха на земята
Пълна с радост и странно блести
На ръба между Слънцето и Луната
Дом без покрив, без прозорци, стени,

Не, вдигам завеси за да видя зората,
От чашата ми отпила със своите лъчи,
Бавно ,бавно събужда птиците и гората,
И ,небето е толкова ниско,там горе.Нали!

Толкоз пъти опитвах да я заговоря,
Със лъчиста усмивка погледна и скри,
Свойте тайни. Портите бавно затвори,
И заключи мечтите ми, после каза-"Върви"

Имам къща на върха на земята.
Пълна с радост и странно блести
Но за хората там още е тясно,
Има място за Слънце, Луна и мечти!


09.08.04г.