автор: Silver Wolfess

Честит 1-ви Април!

Свекървата натяква, че не мога
ни тенджера да хвана, ни метла,
че хляба режа с тъпото на ножа…
Жена ли?! Кикимора съм била.
Синът й пък, опасно омагьосан,
след мен върви като пребит слепок…
Не се издържа тоз тормоз, бе хора!
Опитах да я кротна. Със добро.
Реших да готвя – гледала съм мама.
Такава манджа тук ще извъртя,
че дъртата във ступор да остане...
Представих си – сама си завидях.
Осъмнах на пазара – да съм първа,
довлякох на въженце жив петел.
Заскубах перушина – той се дърпа.
От хищен род е пилето. Кълве.
В очите ми се цели – крив е клюнът.
Е, няма как – за помощ ще звъня:
“Дефектна стока, мамо, ми пробутват!
Не щат да падат пустите пера.”
“Не падат ли? В казан ли го попари?”
“Кого да паря? Той е още жив!”
И чувам – иска нещо да ми каже –
слушалката от хрипове трещи…
Добре, де! Със пера ще го приготвя –
петел натюр, фламбе с финес…
Изскубна се проклетникът, изскочи…
Днес търся в целофан и с етикет.

27.01.2009