Денят ми тръгна лошо.
Жена ми с нежен стон
през рамо ме прегръща
досущ по силикон.
(Усетихте ли? Ето -
прегърна ме ментето!)
От службата си снощи
в един часа се върна.
Попълвала фактури...
Е, как да я прегърна?
Закусвам по пижама,
но счупвам преден зъб.
От камъче в салама
се чувствам страшно тъп!
На работа пък шефа
с лъжата ме посреща:
"Ей тука подпиши се!"
Менте е пак насреща...
С костюм и вратовръзка
изглежда важна клечка...
Личи си отдалече -
менте е, но се пречка!
Прескачам до пазара
да купя зеленчук.
Купувам си нитрати -
ментето пак е тук!
Ментето е във фризера.
Менте - по телевизора.
В културата, чрез кича
ментето пак наднича.
И ще ти кажа, братко
на чаша алкохол
живота си накратко:
менте, но с бандерол!