Барикадите на детството са във руини
и аз -бранителят- съм в плен
от армиите на своите години.
В предсмъртен хрип на коня ми сразен
угасва сетната надежда за победа.
Лежи в прахта и мечът ми строшен.
А слънцето от своя залез гледа
как кретам аз срещу лавината от часове.
И в мен скърби опънатата струна,
че душата ми и праведна, и грешна-
подпряла се на спомена върху бастуна-
със мъдро примирение това посреща.
А времето палачът - на илюзии -
затяга,садистично бавно,
примката нахлузена.