автор: Tanek

Част 1

Гледам, спи на дворчето обикновена сива котка. И лапата й на сън потреперва и се е свила цялата за едните само предълбоки съновидения. А в прегорялата тревица се виднеят множество ушета. Това бяха нейните котенца, вече в преходна възраст. И все пак котката спеше така, че в мен даже се появи беспокойство: "О, не, та то се кани да вали...", "О, не, сигурно ако се случи нещо тя ще се събуди все пак..."
Ето тук, точно на това място може да си помислите, че разказвам някаква умилителна сценка, но не. Едното коте, което макар и да се намираше достатъчно близко, но все пак зад нея с тиха стъпка се опита да тръгне нанякъде. След това се случи такова нещо, каквото още не бях срещала в природата, а сега нагледно ще се убедите откъде са произлязли някои бойни изкуства. Котката абсолютно моментално, за части от секундата, даже според мен без да се събужда, с въртеливо движение отскочи нагоре от мястото си и зашлеви такъв виртуозен плесник на своят отцепник с лапата по главата, че просто ужасия някаква! Обаче, той изглежда даже не се стъписа, а просто веднага се намести където трябва. Да-а-а, ето ви едно такова триъгълниче, е-е-е, направо както Анри Русо би го нарисувал. М-д-а... Това си го биваше!... Можеше да се очаква, че след малко ще започнат да се разхождат тигри.
И още. Веднъж съседите се настаниха там да обядват, докато все още беше топло времето. И такъв шум приятен се разнасяше от смяха, от тракането съдовете... А в това същото дворче живее едно много умно куче; то, не по задължение, просто така, никога не лае. А ето на, започна да лае, сигурно нещо му се е сторило. И този лай някак изведнъж прекъсна веселбата и беседата на масата. И в този момент някакъв мъж (сигурно стопанина) като му кресна, така твърдо и същевременно така незлобно, просто за да има ред, че то веднага, разбира се, замълча. Но този крясък беше толкова уместен и толкова изразителен, че на мен ми хареса цялата сценка. Тоест, в тази незначителна, малка ситуация цялата мозайка се подреди някак съвсем правилно.