автор: io

Между два свята живея -
нито тука, ни там...
и все пак може би тука,
ох, и аз май не знам...

Станах вече разногледа
от липсата на посока
и от раздвояването
на погледа ми...

Душата ми като топка
за тенис - се удря
безспирно и не от мен насочено
в стените на съвестта ми

Вече трудно и плача,
сълзите изсъхнаха
от бурите и ветровете,
наситили сетивата ми

Сърцето и без друго
спря вече да бие,
от объркването
на нередовния си ритъм

Въобще, аз цялата
се разпръснах из въздуха
и кой знае,
дали ще се събера някога...