автор: silver_sky

Не ми продавай стъкло!
Харесвам порцелан.

Учиш ме да бъда грозна, после плачеш заради това.
Шепнеш моето име фамилиарно.
Лишаваш ме от самота…
В стаята ти влизам бавно, носейки хербаризирани цветя!
Оглеждаше ги ти, но хладно … и слагаше ги в моята коса.
Устните ми до кръв червени и напукани докосваше с ръка,
А аз оглеждах те в стаята със стени-огледала.
Отражението ти грозно виждах с моята душа,
Само тя остана скрита от твойта грозна голота.
Не ми продавай стъкло!
Харесвам порцелан.
Всичко искам аз да ти платя.
И черно-бялата ти суета и начина по който слизах по прашните ти стъпала.
А косата ми мокра от студената вода,
Преместваше с гребена си винаги от твоята страна…
Моите завивки още са само от мъгла,
А под тях нямаше нищо освен оставена от теб стъклена лъжа.
А користно говорих.
И мълчаливо пях … на масата бях все сама, аз и солницата от лявата ми страна.
Къпех се под порцеланова вода!
Научих се на самота.
А всичко стъклено изгоря в камината до задната несъществуваща врата.
Не ми продавай стъкло!
Предпочитах порцелан.
Платих за всичко взето!
Притежавам всичко твое!
Искам всичко чуждо…