...който черно на живота гледа
ражда много...
Шекспир
Слънцето... Далечно и горещо.
Въздухът наситен с кислород.
В гърдите ми гори и е зловещо,
когато времето забавя ход.
Оглеждам празните очи насреща
в тях търся светлинка, живот
и трепет някакъв, човешки
под слънчевия небосвод.
Тези погледи ме нараняват.
В тях не виждам капка живина.
Надеждите ми мигом се стопяват
и пак издигам своята стена.
Дори във тъмнината на живота,
когато щастието някого огрява,
от радост бих крещял, защото
без любов, то как да се явява?