автор: kasiana

Далечна гара…Бели калии
в ръцете на момче…И влак
с едно момиче
тъмнооко…

Това рисуваше художникът,
приседнал в сянката
на цъфналите
кестени…

Погледнах го озадачено –
нима съм му разказвала
за себе си?!
Или рисува
свой несбъднат
сън?!

И рукна споменът необуздан:
старинна крепост, славеева нощ,
тополи в утрото-
събудени от песен
на врабци…

И устни на момче и на момиче,
парещи от нежните
протуберанси
на целувките…