автор: kasiana

Секира ли посече златната глава на Слънцето,
че хоризонтът тъй кърви отчаяно пред мен?!
Защо в тревите тъжно пеят черните щурци…
Защо изпращат с реквием отлитащия ден?!

Защо Касандриния, Боже, стон
дочувам като ехо да се връща?
Защо топурка страшно черен кон
и гневно шиба стихналите къщи?!

Звездите гаснат в мрак необуздан,
потъват векове в греха ни вечен…
А Бог бе начертал и светъл план,
но проиграхме го. И плащаме си вече!