автор: jantreya

Не е цвят това по клоните
а хиляди бели усмивки.


Смеят се цветни устички,
а вятърът нежно ги рони.

И точно в този миг съзнавам -
Смехът на пролетта ме забавлява...

Не е оркестър това по клоните,
а хиляди пеещи птички.

Нежно звънтящи жълтички
в джобчето на сезона .

И точно в този миг съзнавам -
С гласа на пролетта забогатявам...

Не е дъжд това под клоните,
а хиляди малки пчелици.

Пият на цветовете душиците,
преди да са се отронили.

И точно в този миг съзнавам -
Вкусът на пролетта ме съблазнява...