автор: adara_2211

С мама двама хляб ще правим
аз помощник съм и пръв!
Тя брашното ми подава
а пакетът ей такъв!
Здраво стискам го в ръчички
важен като лекар,
ще се похваля утре на всички
- хляб съм опекъл!
Изсипваме с мама брашното в тавата
и тя ми налива вода
аз бъркам усилено вътре с ръката
в мъгла потъва света!
На мама ръката е станала бяла
я, мойта и тя е така!
И дрешките мои, и цялата стая,
и печката даже, и тя!
А слънчо наднича в замъглената стая
безмълвно рисува черти
и най-хубав е хлябът аз зная
замесен с лъчи.