автор: kasiana

Една от стените на Синята зала бе изработена от огромна прозрачна матова материя, която през студените дни се изпъваше като полусфера и поглъщаше лъчите на Полиелей, като по този начин изпълняваше ролята на термоизлъчвател.

Сега бе топло и тази материя се бе разделила на две, леко надиплени като завеси части, които пропускаха в залата въздух. Той имаше дъх на гори и поля, на реки и планини…
На тънкия перваз бе кацнала Кабака. Огнените ù очи и оперението, имащи свойството да фосфорисцират на тъмно, се открояваха на фона на звездното небе, което бе застинало в тревожно очакване високо над Градчето на учените.
Птицата видя всичко. От разговорите на космолозите разбра, че огромният свят, който хората наричат космос, е в опасност. Тя бе чувала много за него от Плири… Нещо тъмно, предупреждаващо се надигна в гърдите ù, когато на екрана съгледа синьозелените същества с куки на главите. Не бе виждала такива. Сториха ù се някак неистински и тя понечи да каже нещо, но бащата на Плири и всички останали бяха толкова напрегнати, че тя премълча мисълта, загнездила се в главата ù, чакайки удобен момент да я сподели с хората. А и никой не ù обръщаше внимание. Дори и Плири. Тя бе толкова възбудена от възможността да полети между звездите, че виждаше по-скоро мислите, които я вълнуваха, отколкото това, което ставаше наоколо.
Кабака не се обиди. Тя разбра, че хората очакваха да се случи нещо, което бе по-страшно от земетресение, от изригване на вулкан, от наводнение, от пожар в гората…Затова дори когато Плири тръгна с мама Мирти към кабинета на татко Тим, тя остана тихо на перваза. Детето имаше нужда от сън. Птицата разбираше това по подпухналите очи на малката си приятелка.
В залата останаха близнаците и професор Кол. Те още веднъж включиха компютъра, провериха изчисленията. Изказаха предположението, че виждат все една и съща картина, защото пробивът е само на едно място. Значи именно оттам трябва да преминат.
Бяха извикали робота Котим до себе си, надявайки се да им помогне за изясняването на ситуацията. Но какво бе учудването на всички, когато го видяха да се отпуска безпомощно на дивана.
Тогава дойде ред на Кабака. Тя бе чакала дълго, а това ù костваше много усилия, защото за нея бе непосилно да мълчи, когато искаше да изкаже мислите си.
Това не са зевонци – каза тя на своя език, който момчетата разбираха.
- А какви са? – попитаха Ловис и Корин.
- Не знам. Приличат повече на Котим, но не и на човеци…Нещо смесено…
Ловис и Корин се спогледаха. Кол погали птицата... И на тях бе минала подобна мисъл през главите: това са създания с изкуствен интелект. Но къде тогава са истинските жители на Зевона? Не се виждаха никъде. И защо Котим заспа?! Да не би тези мелези да са програмирани да действат враждебно на събратята си от другите планети?!
- Кабака, ти си умница – възкликнаха близнаците, но птицата вече беше отлетяла към кабинета на татко Тим, за да бди над съня на малката си приятелка.