автор: daris_

Намерих ли те, като еделвайс,
хвърлил сълзите си над тебе.
Обречен съм и нямам власт
да спра хубавото време.

Аз падам, а ти си на високо,
аз падам върху хиляди цветя,
във облаците ми - все по-дълбоко,
ще пазя капка за твойта самота.

И впила корени в скалите -
единствена им красота,
докоснала с листа звездите
в една безкрайна пустота

живееш ти, а аз съм време
и събирам в облаците си тъга.
Радваш се на слънцето над мене.
Прераждаш се чрез моята сълза.