автор: elidan

Не чувам стъпките ти.И боли!
И тишината на нощта ме смазва.
Събуждам се.Душата ми кърви.
Не беше сън-наистина те няма.

Да можех да извикам,да те спра
и невъзможното ще сторя,
но с тази черна пустота
как бих могла да се преборя?

Защо сега?Защо на мен?Защо?
Бодат безмислени въпроси мрака.
И накъде вървя?И до кого?
А отговор от никъде не чакам.

Душите,казват имали крила
и връщали се от небитието
при нас,на тази,грешната земя.
Все чакам твоята-да я посрещна....