автор: kasiana

Кръвта ми вече избледнява
от лакмуса на подлостта.
Дори сърцето ме предава,
като приятел в завистта.

И даже да заспя не мога.
Мъгла е легнала във мен -
голяма – от пръстта до Бога.
И тъмна, като нощ без ден.

Но знам, ще вейнат ветровете.
Ще хукнат буйните коне…
И пак кръвта ми с боговете
ще спори миг един поне!

Светкавица ще ме събуди
от безтегловния ми сън,
след който, като пеперуди,
ще литнат стихове навън…