автор: kasiana

Каква е тази магия, Господи!
Горя! Но не изгарям…
Мълча безропотно –
свещица восъчна,
от безбожник
запалена…

И тези пролетни ириси, Господи-
треви, отразени в небето –
гледат ме…И с тях
съм пригвоздена
за онова чувство-
проклетото…

Дето на клада предаде ме цялата
и Космоса сложи в сърцето ми,
дето птиците разпя
в душата ми…
И ме гори -
но не изгаря,
проклетото...