автор: jeck

Както казах, автотренингът беше нещо непостижимо за мен - сам да си внуша че съм спокоен, весел и т. н. - усещането за изкуственост не ме напускаше.
Единственият път за който бях предразположен беше пътя на разумяването и аз интуитивно го чувствах и вървях натам като постоянно си блъсках главата. Не можех така - без изясняване да се помръдна напред, това можеше да стане само като обмислям и си изяснявам нещата подред. А при четенето на книжката на Леви бях получил "доброжелателния" съвет: "Преди всичко безусловно приемете и обикнете себе си… " и "С въпросите на философията няма да се занимаваме - житейската ви философия си е въпрос на ваш личен избор…". Бях стъпил и напревил няколко крачки по пътя на осъзнаването, разумяването, изясняването на света наоколо, на нещата от живота, само няколко крачки - и ето че Леви казваше: " Натам е забранена зона, приемете това наготово, не размишлявайте. "- изоставяше пътя на големите въпроси, на мирогледа и започваше да обяснява механичните техники на самовнушение.
Сега си давам сметка колко неестествено съм се насилвал да ги опитвам и да ги приложа... Наистина не само и не просто от техники имах нужда, а от комплексен поглед към живота, поставянето на въпроси за живота и търсенето на отговори за тях. Така и оставах там, на тези бели, неясни петна в книгата и някак с Леви се разминавахме и разделяхме.
Той беше напуснал тоя път: "Дотук. Ние психолозите сме дотук. Нататък не е наша област. Нужен е компромис. Не можем да бистрим философски живота в една психологическа книга. "
Да, вярно е. Нужен е компромис. Но има компромис и компромис... Аз смятам, че компромисът на Леви беше твърде голям и се превръщаше в манипулация на читателя. Защо? Защото той премълчаваше категоричната несъвместимост на нашето общество с тези постулати: "Първо, безусловно приемете и обикнете себе си". - когато господстващата идеология беше, че индивидуализмът е неприемлив, че всеки трябва да работи за всобщото благо, да забрави себе си, да се отрече от себе си в името на колектива, на класата, на пролетариата. "Второ, сами си изберете философията "- когато нямаше свобода на личното мнение, мисленето трябваше да следва задължителната посока, другомислещите, "инакомислещите" бяха преследвани, наказвани, "изправяни".
Всъщност тия две фрази бяха ЛЪЖИ. Цялата обществена организация действаше тъкмо по противоположния начин на тези изявления на Леви.
Ако тази книжка беше разпространявана на Запад (а и всъщност тези методи си бяха внесени оттам, бяха на на западни автори), компромисът със тези две фрази, с оставянето на философските въпроси настрана, беше нормален - при тях нямаше ограничение върху свободата на мисленето и философията. Може би Леви просто несъзнателно е преписал тези две препоръки от някоя западна психологическа книжка. Той-може би несъзнателно, но сега аз знам какви мощни идеологически институции съществуваха, как внимателно беше цензурирано всичко, а най-малко точно в тази "съмнителна" област на "Фройдизма" би се пуснало нещо, което да не е огледано от всички гледни точки на царуващата идеология.
Тук ще направя едно отклонение, наречено:

" Есе за значението на думите ":

Колко безпомощна, въздушна, ефемерна, безплътна е една дума, една мисъл, една категория...
Нищо материално, самото отрицание на материалността. Най- точното олицетворение на " НЕЩО, КОЕТО ГО НЯМА "...
Слабост, нищожество... Наистина, мисълта е най-изкуственото нещо на този свят... Но може да стане най-естественото, най-могъщото, ако с нея напипаш обективен процес, истината...
Да погледнем образно на живота като на едно ОБЕКТИВНО море. Бездънно. Ние, хората сме също вътре в морето, неразделна част от него. Огледалната повърхност на морето е практиката ни - единственото, до което можем да се допрем чрез сетивата си.
Под повърхността текат подводни течения, завихрят се водовъртежи, но за тях не можем да получим представа по сетивен път...
Това са обективните дълбочинни процеси в живота, до тях можем да достигнем единствено чрез мисълта (също чрез интуицията, чувствата, които са по-големи комплекси от мисли, само че автоматично действащи на подсъзнателно ниво).
Ето един опит за илюстрация:




ОГЛЕДАЛНА ВЪЗДУШНА КОНСТРУКЦИЯ
(мисъл, представа, успяла "огледално" да отрази обективен процес от живота.) ("огледално" - в кавички. Защото огледапно никога няма да стане... )
................. п...................................... п.................
................. о...................................... о.................
................. д...................................... д.................
................. п...................................... п.................
................. о...................................... о.................
................. р...................................... р.................
................. и...................................... и.................

Ф А К Т И от ПОВЪРХНОСТТА на ж и в о т а
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
М О Р Е Т О на Ж И В О Т А
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

дълбочинно течение = обективен процес





Мисълта, успяла успешно да отрази един обективен процес, аз оприличавам на една конструкция във въздуха. Както знаем, всяка конструкция високо във въздуха лесно ще падне ако няма надеждни опори. Опори за една такава мисловна конструкция са фактите от практиката. Колкото повече факти я подкрепят, толкова по-надеждна и устойчива ще бъде тя. Колкото по-дълбочинен, по-същностен е процесът, който искаме да проумеем, толкова по-високо над повърхността на житейското море, по-далеко от практиката ще бъде тази мисловна конструкция, толкова по-трудно ще бъде задържана, толкова повече подпори (факти от практиката) ще бъдат необходими.
Ето, отворил съм на един сборник: "Мъдростта на вековете" на раздела "Истина и лъжа": "По-лесно е да достигнеш до заблуждението, отколкото до истината. Първото лежи на повърхността и до него лесно можеш да достигнеш, а истината се крие в дълбочината и не е достъпна за всеки " е казал Гьоте.
Друга мисъл: "Заблуждението противоречи на себе си по-малко, отколкото истината противоречи на себе си. " (Буаст).
Двете мисли са много точни и съответстват на картинката по-горе - до истината се достига с труд, чрез някакво отчуждаване от практиката, от всекидневието; за да можеш да хванеш същността, по-дълбочинния процес. To e едно забравяне на формата, на повърхностното, на сюиминутното, едно отдалечаване от тях.
Точно в този смисъл на абстрактност, на отчуждаване, на задълбочаване, истината винаги е в една конфронтация с видимия свят. Тя враждува с формата, с повърхността. Тя сякаш враждува със самата себе си. В нея има напрежения. Докато в повърхностния, елементарен поглед към живота няма напрежения.
Истината е трудно нещо. Трудността идва от стремежа към дълбочинност. Така че, щом си се заел да търсиш истината, значи ще се гмуркаш надълбоко , не си прави илюзии, че ще е лесно, зор ще видиш... Пък и трябва да излизаш на повърхността отвреме -навреме (не можеш да не излизаш - трябва да поемаш отново въздух, т. е. да събираш факти от практиката - иначе може да се удавиш, т. е. да изгубиш връзката с действителността и да строиш нереални мисловни конструкции).
Значи хем трябва да събираш факти от практиката, от повърхността, хем да си и опозиция със стремежа си към дълбочинност, с търсенето на същността на нещата, с избирателния си подход към фактите от реалността около теб. Дето казват - хем сърби, хем боли... Ето, в този смисъл, истината враждува много повече със себе си отколкото заблуждението.