автор: alisa

Идва на вълни, прелива.
И една такава дива,
Като ручейче се плиска.
Малко знае, много иска

И следзимно се разпуква,
и се смее.После хуква
там където има още
дълги дни и бели нощи.

Той не чака, той не знае.
И дали ще я познае…
И дали ще я усети
как като светулка свети.

Уморен е, но поглежда.
Има някаква надежда.
А тя шантаво танцува
и внезапно го целува.

Не, земята не е спряла.
Тази песничка е бяла.
Мисли да го омагьоса
миг преди да го ядоса.

После…някак ще се справи
със пиратските му нрави.
Уж били необясними…
Тя пък знае мъжки рими.

Той се смее:Твойта кожа,
ако ти извадя ножа….
Но почти му е приятно
и почти невероятно.

Има песничка насреща.
Кукувден е, но е среща.
Май не пие, но се люшва,
после плахичко я гушва.

После…няма да ви кажа.
Като лъжа-после мажа.
Подпис: За това се трае.
Той си знае, той си знае…