автор: Tiranozavar

Удивителна културна атракция се проведе тези дни във Франция. Значка с надпис “Аз чета “Принцеса дьо Клев” се появи на реверите на шоумени, студенти, философи, които напълниха салоните в Париж, за да четат публично романа на Мадам дьо Лафайет, публикуван 1678 г., “Принцеса дьо Клев”. Каква е причината?! Французите протестират срещу антикризисната програма, предложена от техния президент Никола Саркози.
По същото това време на Изток от Париж, някъде на Балканите, в гр. София, столица на България, шоумени, студенти, актьори, историци и други, обявени от една обществена медиа за застъпници на няколко книги, се бореха да спечелят нашите симпатии, за да гласуваме за един най-любим сред други 12 романа. Но, да се върнем отново в Париж… Преди да бъде избран за президент и да спечели убедително срещу чаровната брюнетка с леви убеждения Сеголен Роаял, Саркози обявява дословно “Само садист или идиот може да сложи в учебната програма “Принцеса дьо Клев”. Публичното поругаване с романа продължава дори, когато Никола, който все още не е изоставен от Сесилия за сметка на марокански милионер, стъпва тържествено в Елисейския дворец. Президентът дори заявява, че книгата на Мадлен Мари дьо Лафайет не учи на нищо практично, а и не подтиква към самостоятелното мислене. Провокирани от тези думи, по време на Салона на книгата, проведен в Париж преди седмици, находчиви французи пускат в продажба значка с надпис “Аз чета “Принцеса дьо Клев” и предизвикват спонтанни рецитали сред посетителите на изложението. Хрумването е толкова заразително и на място, че скоро увлича хиляди французи, които по същото време изразяват социалния си протест срещу антикризисната програма на президента. Буквално за часове са продадени двe хиляди значки, а четенето на книгата на дамата, живяла преди четири века се пренася по площадите, в кафенетата, в Сорбоната, на всички възможни знакови места в Париж. Към публичната акция се включват актьори, а Луи Гарел декламира “Принцеса дьо Клев” в подножието на Пантеона. И както може да се очаква, спонтанната акция скоро постига и пазарен ефект. Книгата, написана от Мадам дьо Лафайет, скоро става бестселър. Всички екземпляри от романа са изкупени още по време на Салона на книгата, а търговците панически петачат нови тиражи. “В Елисейския дворец с неговия последен обитател вече няма никаква култура”, възкликва читателка пред Ройтерс по време на книжното изложение. Дебатът Саркози-дьо Клев се разразява дотам, че радиостанции и телевизии се надпреварват да предоставят различни гледни точки към скандала, включвайки в него филолози, философи и общественици. Пресслужбата на президента е затрупана с въпроси, а и подаръци, които естествено представляват томчето на Мадам дьо Лафайет. Не липсват и не дотам тактични намеци. Книгата на Мари Мадлен дьо Лафайет - за платоническата любов на дама от времето на Хенри III - се асоциира и с личната съдба на Саркози, човек с нефренски корен, свързал живота си с дама от Италия, и поддържащ тесни връзки с олигарси и представители на шоубизнеса. От цялата тази интелектуално-политическа баталия естествено печели френската литература. Миналата седмица изданието “Телеграма” публикува резултатите от допитване до французите за техния любим роман. На първо място те посочват “По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст, на второ нареждат “Одисей” на Джеймс Джойс, а на трето, което звучи съвсем естествено и в реда на нещата, е романът на Мадам дьо Лафайет, който до този момент е бил някъде в дъното на класацията. Безусловно придвижването на романа до почетното трето място е резултат от спонтанната антипрезидентска кампания, отбелязват френските медии. И едва ли зад тази класация стои адекватно читателско мнение. Едно е ясно обаче, на този етап романът, писан през 1678 г., няма да отпадне от учебната програма. В задачата се пита… Със сигурност българският президент, министър-председател и прочие, са чели “Под игото” в училище, със сигурност след класацията “Голямото четене” никой от тях не би поискал романът на Вазов, писан два века след “Принцеса дьо Клев” да отпадне от учебните програми, още повече, че това е книга, писана от патриарха на българската литература и обявена за първи български роман… Та, пита се, какъв спонтанен протест трябва да заформи българското общество, че в учебните програми да залегнат и други романи, да се подчертава и тяхното значение, да се търси техният принос, да се провокира интерес към тях, че след още два века да стигнем малко по-далеч от Вазов, малко по-далеч и от “Време разделно”, примерно… Въобще малко по-далеч... Или ипо-близо, може би? По-различно. Всъщност, не… По-интересно. Този филм май вече веднъж сме го гледали. И няколко пъти, по задължение, и неговото повторение. Не ми се играе и на “Открий деветте разлики…” И как бе на български “селя ви…”?