автор: LilPan

Павел имаше един много стар несесер. В него бяха сложени много неща -моливи, химикалки, боички, пергели и една гума.
Но не гума каквато и да е, а една сърдита, начумерена, заядлива гума.
Веднъж Павел нарисува една картина. На нея имаше едно голямо, искрящо красиво слънце, което озаряваше с лъчите си едно млечносинъо море, толкова красиво. Над него обаче летяха белокрили чайки, които с гласовете си караха слънцето да свети още по-ослепително и силно.
Изведнъж гумата реши да се направи на велика. Тя каза: "Вижте сега как ще изтрия това слънце!" И наистина го направи! Започна да трие, трие, трие, докато слънцето изчезна. Изведнъж картината потъмня и чайките се скиха. Другите от несесера излязоха и се огледаха. Видяха тази поразия и моливът каза: "Аз ще очертая едно ново слънце а нека боите го оцветят." Така и стана. След ослепителната жълта боя на боичките, слънцето засвети толкова красиво и силно, че никой не се сети повече за гумата.