автор: slava56

В съня ми остани...
поне до съмване!
А утре вечер пак ела!
Не чукай на вратата.
Просто влез.
Като дете,
изгубило посоката
към родния си дом.
И в първото
просветнало прозорче
потърсило подслон...
Не бой се!
Просто влез. И остани.
Че в мен
се е натрупало
от бялото
и чака...
някой да разтвори шепи,
в които
топъл вятър
още пази...
за мен...
Ела и остани!


***
Вдъхнови ме стихотворението на парнар "Неделна молитва", за което благодаря!