Аз отдавна вървя
по върха на възвишено тъжните истини,
там, където сред редкия въздух е лукс
да си свиркаш с уста,
там, където без памет изпадат
в дълбока нирвана будистите,
и стрелецът със лък
мълчаливо минава
по вечните ловни места.
Нощ на голия връх!
Вятър свири в ушите ти
Мусоргски и Паганини,
свири звездни шедьоври
и пошли, бездарни халтури,
Люмиер прожектира
три пъти на ден “Казабланка”
в кварталното кино,
а на първия ред
Че Гевара и Чърчил димят
със запалени пури.
Тук са даже
Калигула, Сталин и Хитлер –
сатрапите Бог е пожалил.
Той поиска любов –
не скопци да издигат сина му във култ.
Ще се пръсне по тесните шевове
скромното райско читалище:
Днес –
Концерт за пиано на Григ
в ла-минор.
На рояла - Глен Гулд.
Нека триста години да карам така,
а пък после – спокойно!
По върха на възвишено тъжните истини,
в тази небесна Манчжурия,
има диви бизони
и живи апахи,
Джеронимо бие на покер Фон Нойман,
и личат динозавърски кости
в червените пясъчни кули.
Нека после животът посочи ме с пръст,
после нека на смърт ме осъди,
като тромав и стар динозавър
до кост да ме скрие в пръстта.
От върха на възвишено тъжните истини
аз ще прекрача в отвъдното.
Аз, стрелецът със лък,
мълчаливо ще тръгна
по вечните ловни места.