автор: theviktorian

Дали защото грееше в очите ти
на слънцето треперещото злато
или защото вплела бе в косите си
от вятъра частици – като ято …
остана в мен?!

Почувствах ли ги по лицето си
онези твои пръсти дъхави
или копнежът по снагата ти
с миражи ме задави пърхави?!
Потънах в плен.

Отне ли ми гласа или ума ми взе?
Вратите гилотинно се затвориха.
А контрольорка солово поде:
„За, ваш`те карти и билети, моля ви!”
Прецаках се!

Отиде си,
а изпотеното билетче
неперфорирано
в ръката ми
издайнически лепнеше -
глобиха ме...

Бях неспособен тук да споря
и как да обясня,
че щом аз клепките притворя
през тях прозират
кожата ти
и смехът ти,
и косите ти!