автор: butterfly

Боли ме от нямане,
от постоянство и спазване
на правилата.
Рубинено-сив
е цветът на страданието.
Бавно доливам
от пластмасовата бутилка
с домашно вино,
преекспонирам се бавно
в жрица на имането
(за кратко).
Обичайните признаци
на пиянство,
самоубивайки се банално
с ритуално разбиване
на препълнена чаша
многократно преглъщани
разочарования
в отсрещната разкривена
стена от кикот.
Безрезултатно е бягането
от предвидимите обстоятелства,
краят е продължителен
и прекалено издайнически,
за да е истина и лекарство
срещу действието на чувството
за празнина.