автор: algor

Днес яворът почука с голи клони по прозореца ми.
Силен вятър вее днес.
Нима това е новина?
Но аз се загледах навън и осъзнах,
че дърветата са пораснали с една година.
Отворих албум с картините на гениалния
Златю и видях същите дървета,
рисувани от него. Дърветата над античния театър,
когато той все още беше под земята.
Било е пролет и дърветата са млади,
едва разлистени, обнадеждени...
Бъдещето е било пред тях.
И гледат към града оптимистично.
Същите дървета днес
се борят с поривите на вятъра
и ми изглеждат остарели.
За тях са минали около 50 години.
Познавам ги добре - нали растяхме заедно.
Най-дръзките им клони вече са прекършени,
изсъхнали, отрязани...
Аз разпервам ръце, отварям прозореца
и пускам мартенския вятър в стаята.
Художника го няма, но картината остава.
Когато и драскача, някой си Алгор,
няма да го има,
дали дърветата на хълма ще са живи?