Почука на прозореца ми вятър.
Почука. Махна в мрака със ръка...
Вятърът е стар, добър приятел -
изпратих го да търси пролетта.
Потропа по стъклото и дъждът.
Потропа. Тихо, тихо заговори...
Слънцето надникна в утринта
и полека синьото небе отвори.
И във клоните на старата върба
весело протегнаха сe пъпките –
момичета разбудени, по ранина
на пролетта дочули стъпките.