ще рисувам, моля, дайте ми бои.
малко синьо от очите небесни
и прозрачно, от двете съзли,
напиращи силно да блеснат.
моля, отделете ми златисто,
от косата Ви топла и дълга,
съвсем малко, ще стигне за листа,
да изваям една слънчева кула.
но, червено не искам, мосю.
оставете си го, ще ви потрябва.
единственото ви верую!
и без него ще се оправя.
ангажиращо е някак, не мислите ли?
навява спомени от лека тъга.
ще рисувам, моля, дайте ми листите,
преди съвсем... да не спра да мълча.