Обедняхме като пустинни крадци...
Останахме с главите си, но... слепци.
В дъното на душите ни пъкълът
на този сбъркан град.
Летим ли? Пълзим из мъглата -
с битие печално - от заплата до заплата.
Кажете, пред кого да се прекръстим?
Та ние самите влачиме кръста!