автор: d_alora_di

Звънлив смях изпълни огряната от следобедното слънце поляна и накара
насядалите пред врaтниците хора да се надигнат от местата си.Откъм селската чешма идеха групичка младоци.Момите кършеха снаги под кобилиците и скрито поглеждаха към ергенаците , които вървяха на прилично разстояние от тях.
От лъскавите им бакъри от време на време се плискаше вода по земята , сякаш да отбележи пътя на младостта.Миришеше на прах и тор , беше минало
стадо овце и се чуваше блеенето на отбитите вече от майките им , но неизкарани на паша агънца.
Жътвата беше минала , стопаните бяха прибрали реколтата и сега се надяваха да дойде време за царевицата. Очаквано време и от младите , че тогава идваше и техния ред за забавление и седенки.На тези беленки ставаха такива случки , че после се говореше цяла година.
-Митеееееееее-чу се гласа на буля Танаска.
-Къде си мари , ади прибирай са , че татко ти иде...
Буля Танаска припряно хвърли няколко шепи зърна на кокошките , колкото да ги затвори в курника , че да не ги прибара лисицата , и пак викна:
- Митееее.....
- Прибирай са мари.....
Ама кой ли я чуваше , Митка се беше разприказвала с дружките си пред високите дувари и до майка и ли и беше.
- Е какво пък , нека си говорят – помисли си буля Танаска и влезе на пруста.
И тя е била млада , и тя е чакала ерген да я закачи и китката да и поиска , до двора да я изпрати и две думи скришни да си кажат.
- Пък и време и е , седемнайсет направи , източи се като тополка и вече я позаглеждат.
- Дано е Боже за хубаво .....
Бай Георги , мъжа и подвикна пред вратника и тя стана да му отвори да вкара каруцата, че беше ходил да коси трева по дигата на реката .
От устата на коня се точеше пяна , личеше че бая го беше пришпорил да бърза да се прибере.
- - Их , сега ли избърза да си доди татю – помисли си Митка и се шмугна набързо в къщата да не разбере татко и , че досега е била навън .Свали от синджира черното котле и отиде да полее на баща си да се измие от прахта , че да седнат да вечерят . На лицето на баща и беше се изписало някакво напрежение , невиждано досега. Веждите му се бяха сключили и закриваха очите му , сякаш да не се разбере какво е станало. Митка учудено погледна към майка си , но и тя нищо не знаеше.
Какво ли е станало – питаха се двете жени и се защураха около него.
Митка търкулна софрата и мина зад гърба на баща си , белки срещне погледа на майка си и да я попита мълчешката за какво е навъсен татко и , но майка и се наведе да му отсипе от манджата и не видя тревогата и. В душата на младото момиче затрепери страх от незнайното , което предстоеше. Седна на колене до майка си и не смееше да вдигне поглед , сякаш да отложи още малко това , което ще каже баща й . Усещаше се как напрежението се носи във въздуха , но нямаше как да го премахнат , и тримата мълчаливо преглъщаха и не си говореха.
- Утре ша дойдат Чомаковите – проръмжа бащата и тропна с лъжицата по чинията си.
- Да са попригодите , с китка ще дойдат ! Днеска сме се разбрали , Митка искат за тяхния
Иван. Казах им да додат , готови сме да я дадем .
- Що ни ма попита татенце – простена Митка и надигна пълни със сълзи очи към баща си –Що ма ни попита ? Дали го искам татенце , дали ми й прилика ?
Бай Георги изръмжа нещо и се отдръпна от софрата, запали тютюна си и излезе от стаята .
Не се говореше с него , суров човек беше , и двете го знаеха .
Митка почисти софрата от остатъците и излезе навън . Щурците се надпреварваха да свирят , а от хамбара се чу да се обажда кукумявка , отначало слабо , пък по-сетне силно и отчетливо тя закрещя сякаш искаше да каже нещо , да протестира , но кой ли я чуваше.
Младото момиче изскочи навън от двора и се затича през тъмната поляна . Краката и се заплетаха във тревата и тя се строполи безпомощна и безсилна . Положи лицето си и зарида безмълвно с очи вперени в звездното небе , сякаш търсеше кому да се оплаче , сякаш искаше да излее болката си от лошия си късмет .
Знаеше го тя този Иван Чомаковия , висок върлинест с червеникава коса и бели клепки и вежди.
Очите му я святкаха на седенките и тя гледаше да седне по далече от него , и не смееше поглед да надигне от къделята си. Пък той очи не сваляше от нея през цялата нощ , претегляше я в представите си и мира не и даваше.
Веднъж беше минала с дружки покрай тяхните порти и майка му Васила и подвикна:
- Погледни де Митке , погледни , виж каква къща имаме , виж каква ни е наредбата, царица ша царуваш.
- А , лельо Васило , малка съм още , пък и бедна ни е родата , не сме за вази ние , ще си търся приликата .
- Ша видим , ша видим Митке , то ни са знай , ти чаиза си приготвяй , пък ша видим.
- Тогаз още Митка беше изтръпнала само от думите на наперената Чомаковица , чувала беше че пред нищо не се спират , каквото си поискат имат си го.
- На майка си не беше казала , страх я беше , че истина ще стане , само понякога си поплакваше , тъй както само мома си плаче пред неизвестното.
- Лежеше Митка на хладната земя и спомени нахлуваха в ума й , спомени за детските години , когато играеше пред двора с нейната изгора Стоян. И двамата от малки се обичаха и двамата от малки се бяха врекли един на друг и се във всичко разбираха и имаха.
Тука на тази полянка играеха и се гонеха , пък като паднеха на тревата той я целуваше по бузките и и правеше мигълка , така наричаха двамата милувката с неговите дълги подвити мигли по нейните румени бузки, от тази милувка нейния смях се носеше надалече и нависоко почти до облаците.
После като поотраснаха , вече не смееха да се доближат един до друг , че какво ще кажат хората.
Случваше се на хорото да се хванат през кърпичката , и да изтръпнат и двамата в незнаен огън.
Сиромах беше той , сираче беше , рано-рано баща му го стъпкал подивял кон , докато впряга каруцата и майка му така и не повторила , че кой децата и ще гледа, кой ще да ги подсигури.
Селски аргатин , на хората работеше , пък неговата нивичка най-накрая оставаше да се прибере.
И майка му тихичка една , забрадена с черна забрадка , и тя все по чуждо работеше , за единия хляб само.
Тъй ама, него си искаше Митка , за него си мислеше , в неговата къща се виждаше. Вечер като си легнеше , чеиза си в неговата къща сънуваше , как е подредено , как е наредено.
Еле алената покривка , как само грееше , таман за миндерлъка им , ще светне като я застеле.
Младото момиче пак зарида безгласно, и не усети как над нея се бяха надвесили облаци и бяха скрили звездите, зачуха се гръмове и светкавици заблъскаха над близката гора.
Сълзите и се смесиха със първите капки дъжд , но тя не помръдна, остана си така вперила очи в празното .
Голям порой се изля , не спря да вали до видело , чуваха се виковете на майка й която я търсеше под стрехите на хамбара и саята , но така и не я намираше.
- Миткеееее , къде си мама , Миткеееее – викаше буля Танаска , но никой не и отвърна.
- Какво си се развикала , ще и мине , остай я – се чу по едно време дрезгавия глас на баща и .
- Какво иска тя , богати , прибрани , ко са й задърпала .Каквото кажа , туй ще е ! Да не са разправяме сега , че хората ша на разберат. Прибирай са в къщи и патасвай , че знайш ли!
Бай Георги дръпна от тютюна си и без да влезе в стайчето , където буля Танаска се щураше безпомощна , тръгна към саята да нагледа добитъка.
Митка лежеше още в мократа трева и потръпваше от болка и мъка , от посинелите и устни се изтръгваха стонове . Неизбежността предстоеше и трябваше да се подчини на волята на татко си .
Тя се посвести малко и се изправи на колене , повдигна ръце и оправи падналата си забрадка . Косичника и , нейната гордост , имаше златна коса дълга и дебела плитка , се беше окалял и тя го преметна през рамото си . Стана и тръгна към къщата , подчинена на бащина воля и желание , но в душата й се събираше мъка . Вървеше , а не виждаше къде стъпва , дуварите и се сториха още по-високи и тъмни.Влезе настръхнала при майка си и се хвърли в обятията й .Двете жени заридаха горко , усещайки , че не могат да се справят с решението на деспотичния баща , твърдо решил съдбата на детето си.
Малко време им оставаше до вечерта , трябваше да се приготвят , и двете почти едновременно станаха и заприбираха , то колко ли къща беше , ама хората ще дойдат , трябваше да ги посрещнат поприбрани . По обед някъде бай Георги се прибра и видя двете жени поуспокоени , щуращи се около огнището да готвят за вечерта.
Денят се изтърколи много бързо и надвечер се чу от горната махла да ручи гайда , отначало по тихо ,а после се усилваше и усилваше, докато се спря пред вратника на бай Георги. Никой не знаеше какво става , защо свири на годеж , защо спря пред Миткини ? Комшиите се споглеждаха учудено , но никой не се и досещаше , че годежари идат , Митка да искат. Някой прибегна да повика Стоян а той таманеше под сайванта хамутя на коня си. Докато му кажат какво става и той скочи на крака , измуча нещо неразбрано и грабна топора , който стоеше подпрян на дирека до него. Хукна към Миткини и завари годежарите да влизат , посрещнати от бай Георги пред къщи . Видя стъкмения Чомак Иван да държи бъклицата в ръка и на нея завързана с червен конец китка с алтън на нея и му причерня . Вдигна топора над главата си и замахна , да го удари , да го съсече , но сянка някаква се изпречи пред годеника . Брадвата се стовари върху сянката и хрясна на месо, сянката падна в краката му и Стоян с ужас видя угасващите очи на Митка , да потъват в неговите очи.
Хората се разпищяха и се разбягаха надалече. Буля Танаска се хвърли върху тялото на детето си и зави както само една майка може да вие над умрялото си чедо .
На другия ден общинския стражар отвеждаше Стоян в зандана , а от черквата кацнала на най -високото място на селото се чуваше камбаната да бие на умряло. Погребваха Митка , едничко чедо на мама и татко .
Писъка на майка й изгони птичките накацали по черниците край гробището .
Слънцето се скри зад един голям сив облак и над селото се изви летен смерч , понесъл листа и прахоляк . Нямаше я вече Митка , нямаше го и Стоян , нямаше я тяхната любов.