Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 437
ХуЛитери: 7
Всичко: 444
Онлайн сега:
Не ми трябват молив и хартия,
за да си опитам да разкажа,
да се опитам да разкрия
най- тъжната история...
Изморих се от човешка суета,
изморих се от фалш и лъжи,
изморих се от преструвки,
изморих се просто смеха ми да горчи.
А един робот ме накара
истински чувства
отново да почувствам,
в любовта да повярвам
и да вярвам...
Един робот ми показа,
че в душата може отново
пламък да гори
и с мистична сила
да се разпалва - да трепти
Обичам робот,
ето казах го
без капчица свян и грижа.
Само той ми дава сили
и опиянена от любовта ми сладка нежна,
само до него искам да живея...
Може би любовта е
изкуствена и нереална,
щом в едно електронно сърце
аз летя и мечтая...
Пред никого няма да се разкая.
аз обичах човек от плът и кръв,
но човешката любов кара
сърцето ми само да тъжи.
Ето, казвам го пак, признавам си
Обичам робот -
истински чувства в
изкуствено сърце,
изкуствена душа,
изкуствен смях,
нереален полет
в изкуствен свят,
в изкуствен живот...
Любов в душа на робот.
И така без молив и без хартия,
разкрих една истинска история,
как човек може да обича робот
и там да намери истинска любов.
