автор: kasiana

Сребърни нишки от облак бухлат
привечер някой тихо запреде…
В залеза грейна зеленият скат.
Мокра дантела покри слънчогледа.

Някой в стъклото, ей тъй, на шега –
звънко браздулици къдрави плисна.
В тях се пречупи далечна дъга.
Вятърът в младата вишна увисна…

Вятърът, който бе дръзко лудял,
който светкавици гордо бе любил…
Кой зад прозореца беше го спрял?!
Привечер кой ли го беше учудил!!!