автор: Ika

Живей сега, когато пролетта
луничките ти с нежност нацелува,
когато над жасминов храст
усмивката на птица плува,
когато с пощурялото лилаво
дъгата теменужена рисува,
живей със всеки изгрев над морето,
чети по стъпките, изгаряли сърцето,
но не поглеждай със тъга назад . . .
защото, всяко връщане е грешка.
Зад ъгъла, една надежда,
облечена от светлите ти мисли,
за тебе тихо се оглежда
и иска да ти подари сърце.
А на небето, както и в душата,
не пишат само богове . .