Посях се в теб. Във късната ти пролет,
когато ветровете се прегръщат лудо.
И упоени в цветния си полет
във въздуха избухват пеперуди.
Зачена ме. И в лятото ти жарко
не изгорях, а топло се разлистих.
И бавно избуявах - цветно, ярко,
с натрапчивия аромат на истина.
Във ранната ти есен натежах
от сокове и сладост неотпита,
измамно непорочна, като грях
приел красивата невинност на молитва.
Износи ме докрай. И се родих
на белия олтар на снеговете ти.
И с първия си дъх от теб отпих.
А казват, че не раждали мъжете...