автор: Karamazov

Апатия или АпаТкия?
Имам един чичо дето все ми казва "Ще се позаинтересуваш ли малко?", но аз естествено си знам, че само иска да му помогна за нещо т.е. да му свърша "черната работа".
Та защо му е на човек да се ядосва за нещо като може и да не се ядосва за същото - номерът е да не ти пука. А най-важното е да не ти пука какво мислят другите за това.
Тази сутрин станах и усетих, че левия ми крак го няма - "Хм, паднал е през нощта!", а пък той само изтръпнал, защото съм попритиснал някой кръвоносен съд. С усилия на мъченик станах и не без каскади стигнах до банята. Беше заета, но на мен не ми пукаше. Тъкмо бях решил да се подмокря в гащите когато я освободиха. С две ловки маневри на десен крак се озовах вътре. Измих си лицето и посегнах към пастата за зъби. Нямаше такава. "Две седмици не съм си мил зъбите, че сега ли?", пък и нали не ми пука. Забравих да спомена, че от горе-долу същия период не отдавам значение на причудливите форми, които косата ми приема. Веднъж ми казаха, че имала формата на мезонет (?), друг път пък различиха в нея поточе (??)…
"Лявата гума" - беше се стабилизирала докато самодоволно, почесвайки добре отгледаното си коремче, се носех към кухнята. Изпразних чинията си и без да ми пука си станах. Мисля, че някой не беше харесал звуците издаваща устата ми по време на хранене. Вече не си и спомням какво закусвах.
На училище май не ходих… абе номера е да не ти пука.
По-късно във входа срещнах една прегърбена от възраст жена с две явно тежки чанти. Опитваше се да ги качи още две стъпала. Помоли ме да и помогна - "Оправяй се бабче! Животът също е тежък, няма и за него да ти помагам."
Не ми пукаше когато приятелката ми казваше, че съм всичко за нея, че в своята йерархия ме поставя на първо място и че постоянно мисли за мен. Не ми пукаше и когато ме остави защото се влюбила в друг. Не ми пукаше, че учителя бил катастрофирал и бил в критично състояние. Не ми пука, че всички около мен са същества с примитивни съзнания и интелект на еднодневки… все пак номерът е...