автор: minka73

Настъпва вечер
пада тишината.
Студът сгъстява самотата
и ето; че пристига тя.
Момичето със черните коси;
със огнени очи
с раненото сърце
и със неземното лице .

Изпивам аз очите и със поглед
прониквам в нейната душа.
и този мой душевен оглед
я води в нашата земя.

Земя на добрина и младост;
в която няма нощ и ден
земя пропита със силна радост
земя ;в която чувствам се освободен.