автор: minka73

Сърцето ми се къса пак сломено
и болката в гърдите ми тупти;
защо ли всичко между нас бе тъй предопределено;
защо ли всяка вечер за тебе мисля до зори.

Защото любовта е страстна и красива
и несподелената дори;
защото влюбен съм във самодива
дали пък чувствата във мен достатъчни са за искри.

В душата ми приижда чувство
отново аз те виждам пред себе си сега
и пада в миг савана на горделивото ми лустро
пред най - красивото момиче на света.

И идват на устата думи;
а в мисълта се ражда вик.
Нима това е любовта ми
с какво заслужил съм да бъда мъченик.

Устата ми е безсловестна;
а думите върху листа се редят
повярвай ми ;че никак не е лесно
на чувствата си аз да дам отново път.

Усмивката ти искам аз да върна
и радостта в сърцето си сега;
но страх ме е да не би да се отвърна
дали отново в мен не ще надвие гордостта.