автор: Si

... ... ...
Въздъхна само и тръгна надолу по алеята. Мислеше си за нещо, но сякаш сам не знаеше за какво. После си спомни за топлината, която бе усещал до камината преди няколко дни, но споменът не го стопли. Улиците бяха пусти. Сякаш никога никой не беше минавал по тях. Небето изглеждаше да е много тъжно и всеки миг щеше да се разплаче. Той кривна в близката уличка и седна в един ъгъл. Погледа известно време как вятърът си играе с листата и може би имаше някаква музика... Като че ли целият свят беше потънал в тайнство и шепот.
Почувства се някак излишен за момент, а после сякаш щеше да се разплаче, но се изплаши и просто остана неподвижен, облегнат на стената в ъгъла.
Няколко дни гледа и слуша тишината, и няколко пъти усеща дъжда... А после, просто стана и тръгна отново нанякъде.
Сякаш не той си тръгна от това място, а мястото беше си тръгнало и той просто последва полъха, за да го намери отново ...