автор: minka73

Поглеждам аз в очите ти
и мисля си
къде ли е отишла радоста ти.
Поглеждам във душата си

и искам аз
да пея с пълен глас.

Но песета не иска да се ражда;
защото няма на кого да я изпея
и само във душата ми поражда
тъжни спомени за приказната фея.

Така душите ни остават
на отделни острови.
На сърцата ни не се отдава
да издигнат мостове.
Ръцете ни не са се сплитали
на музиката в ритъма.
Телата си не сме докосвали
сякаш сме дамгосани;
а устните ни слова не са пошепвали;
когато двама сме потрепвали.
Косите ти не са се стелели
във пурпурните летни залези
притихнали върху снагата ми.